„Седмицата на бащата“ във 2.в клас – незабравими спомени и много усмивки!
Винаги след Бог е БАЩАТА!
„Седмицата на бащата“ е наша, чисто българска инициатива и е част от Националната кампания „Да бъдеш баща“ на Асоциация Родители. Тази година тя се отбелязва за 11-ти пореден път под мотото „Изкуството да бъдеш баща“. В духа на тази инициатива учениците от 2.в клас също се включиха с различни дейности, които подчертаха значимостта на връзката между децата и техните бащи.
През изминалата седмица учениците от 2.в клас отбелязаха една от най-вълнуващите и значими инициативи – „Седмицата на бащата“, която се превърна в истински празник на близостта, споделените моменти и любовта между децата и техните бащи. За децата присъствието и участието на бащата в живота им е изключително важно, затова организирахме разнообразни дейности, които насърчиха тази специална връзка.
Една от най-запомнящите се инициативи беше интервюто „Татко, разкажи ми…“, в което всяко дете зададе забавни и любопитни въпроси на своя баща. Разговорите включваха теми за детството на татковците, техните мечти и забавни спомени. Интервютата сближиха децата и родителите, като създадоха топли моменти на споделяне и смях. За нас беше истинско удоволствие да наблюдаваме колко развълнувани бяха децата и колко много радост им донесе тази задача.
Учениците подготвиха и специален подарък за своите татковци – ръчно рисувани чорапи, в които вложиха цялото си въображение и обич. В процеса на изработване на подаръците те показаха креативност и старание, а крайният резултат беше не само красив, но и много личен жест, който предизвика усмивки и гордост у всеки баща.
„Седмицата на бащата“ завърши с топли благодарности към всички родители, които се включиха и подкрепиха инициативата. За децата тези дни бяха незабравимо преживяване, изпълнено с много емоции и нови спомени, които ще останат дълго в сърцата им. Това събитие ни напомня колко важно е да укрепваме връзките в семейството и да насърчаваме децата да ценят и уважават своите родители!
* * *
„Баща“ е звание. Не кръв, не ген, не призвание, не гордо пърчене на егото, че си продължен. „Баща“ е по-трудният за носене кръст, даден ни от Дядо Боже, защото е духовната отговорност да отгледаш и възпиташ, да бъдеш дом и опора за нечии душа и живот. Без да си ги износил под сърцето си, без да си ги родил с женската болка.
„Баща“ е благословия. Не дълг, не компромис, не чест. Тази благословия се заслужава, не се дава. От съдбата. И от децата.“
Мария Лалева
