Какво се случва, когато съберем две детски въображения, стихотворение на Дядо Славейков и шепа цветни моливи? Получават се красиви рисунки, интересни разговори, нови приятелства и много усмивки!
В рамките на Славейковата седмица, посветена на патронния празник на ОУ „П. Р. Славейков“ – гр. Велико Търново, учениците от 4.в и 2.в клас се включиха в съвместна творческа инициатива под надслов „Славейков през детските очи“ – двама художници, една рисунка!
Идеята беше децата да се докоснат до поезията на Петко Р. Славейков по един по-различен начин – не само като четат стиховете му, но и като ги пресъздадат чрез собственото си въображение.
От въпросите към новите приятелства
Срещата започна с интересна игра, в която четвъртокласниците задаваха въпроси, а второкласниците отговаряха. Така, въпрос след въпрос, постепенно се сформираха творческите двойки.
След това дойде ред и на основното предизвикателство – всяка двойка получи стихотворение на Дядо Славейков, което трябваше да представи с рисунка.
Четвъртокласниците прочетоха стихотворенията на Дядо Славейков на по-малките си приятели. Последваха разговори, предложения, обсъждане на идеи и решения кой какво ще нарисува. А когато цветните моливи се озоваха в детските ръце, въображението си каза думата!
Две въображения, четири ръце и една обща идея
Особено интересно беше да се наблюдава как четвъртокласниците поеха ролята на по-големите приятели. Те помагаха, обясняваха, изслушваха предложенията на второкласниците и ги насърчаваха да участват активно.
Разбира се, не липсваха и различни мнения – какви цветове да изберат, как да подредят рисунката… Но именно в тези разговори децата се учеха да се изслушват, да правят компромиси и да работят заедно.
Славейковата поезия оживя в рисунки
В края на срещата малките художници представиха творбите си. Всяка рисунка беше различна – със свои цветове, образи и идеи, родени от прочетените стихотворения.
Учениците имаха възможност да разгледат работата на останалите и да видят колко различно може да бъде пресъздаден един литературен текст.
Но най-ценното в тази среща не бяха само красивите рисунки.
Чрез съвместната работа учениците имаха възможност да развият умения за общуване, сътрудничество, взаимопомощ и уважение към мнението на другия.
Четвъртокласниците показаха отговорност, търпение и внимание към по-малките си приятели, а второкласниците получиха възможност да творят и общуват с по-големите ученици.
Така една творческа среща се превърна и в своеобразен урок по доброта, приятелство и работа в екип.
Защото творчеството на Дядо Славейков може да бъде не само повод да си припомним неговото литературно наследство, но и чудесна възможност да учим, да творим и да бъдем заедно!